В началото на лятото,
в горещото бунгало,
ти сядаш на кревата
и мачкаш одеялото.
Морето е наблизо –
на четири километра.
Созопол не се вижда.
Селцето е приветливо.
Потеглили сте рано.
Успя да вземеш плажа.
А за вечеря някоя
филия ще намажеш.
Бутилката е вънка –
направо под чешмата.
Мъжът ти още хърка.
Излизаш на тревата.
Тук залез просто няма.
Баири и поле.
Колите профучават
по мрачното шосе.
Полека избледнява
с вечерното небе
тъгата от раздялата.
И споменът за мен.