Ето, че една лисица гладна,
а освен това и жадна,
вижда в двор натъкмена лоза,
а под нея и една коза.
Но кумичката решава, без да пита,
гроздето веднага да опита,
но на лозница, тъй висока,
как да се опита сока?
И тогава тя примряла,
че отдавна не е яла,
казва с глас предело тих:
-Хей козичке, аз не бих
чуждото погледнала дори,
но недей ме ти кори
и от гроздето ми подари!
А козичката добра
на кумицата молбичката разбра
и откъсна й тя цяла чепка
без дори окото да й трепка.
С тази си постъпка блага
на лисана стана драга.