автор: vitoriovitalis

В каручката на нашата любов
сме впрегнати и аз, и ти.
Ту ускорява, ту забавя ход,
ту леко пее, ту дрънчи.

Как искаме да сме свободни
и пак да търсим любовта.
Да лягаме и ставаме спокойни,
че всичко само е игра.

И в смях – без сълзи, без горчива болка,
да се въртят пред нас лица.
Да ги забравяме веднага – колко,
кои са и с какви са имена.

Денят да преминава бързо.
Нощта да е без сънища за теб.
Така щастливи и отвързани –
като в безкрайна дива степ.

От розовия облак слизаме
направо във лайняната река.
Върви каручката, а ние гриземе
с последни сили здравата юзда.