на смядовски диалект
Поздрав от мен за празника!
Туй, поетите да ви кажа честно,
хич не са наред.
Уж, съ изразяват лесно,
а пък то само в някой, друг куплет.
Казват, муза някаква ги посещавала,
ама кой знай, далий така.
Тя истинска любов им обещавала,
а после изчезвала в нощта.
И те въздишат, милите по нея,
не я виждат кат жина,
ами, като някаква си фея,
по- точно, като кон с крила.
И аз замислих се на края,
дали не съм една от тях.
То, лудите, все сме си във рая,
а пък другите, нека си живеят в грях.
Никой няма да им пречи,
само да не ни закачат.
То и без това, от тях сме тъй- далечи
и нама да съ върним, вечи.