автор: lordly

Влезе натопорчен и още от врата го рече:
- Къде ви са тиквите бе, тиквеници с тиквеници такива?
Изгледахме го зачудени, защото от девет месеца не беше се появявал. Та нали беше умрял и му ядохме и на 40-то, и на помена.
Като Сандю Тиквата беше известен в квартала, щото беше речовит и с голяма глава. Помнихме го още, макар и на помена му да се бяхме напили безпаметно, както винаги.
Пръв се сефиряса бай Симо Политиката:
- И ти ли, Тиква с тоя номер: „ту та има, ту та нема”? Ако ще се правиш на факир, да знаиш, че нас и Майкъл Чорни, и Веска Меджедиева, и дори дуо Галеви не са ни впечатлявали с такива иширети.
Тази реплика, явно хвана дикиш, щото влезлият приседна и като си заръча дежурната малка мента със сода, заобяснява:
- Споко бе, зевзеци квартални. Днес нали е Хелуин. По таз причина ви се явявам тука, та да ви сплаша с най-страшното – тиквите ви, т.е. кратуните ви, неузрели, не уврели и неосъзнати.
- И ти сега си дошъл да ни ги дълбаеш и пълниш с акъл ли – включи се и Митьо Семето.
- Ех Семе, 30 години един и същ призрак ти прави демокрацията, пък ти продължаваш за тиква с нови свещи да го смяташ – рече Тиквата, допи си ментата и се изпари яко дим.