автор: nenapisan

Днес си подсвирквам ведро с уста
песничка, виждам - заразна е тя.
Някой ме следва, крачи до мен,
с радост го гледам - познал е рефрен.
Чакай, не бързай, чуй ме - така,
браво, не сбърка, дай двама сега.
Може и трима, искал със нас,
станахме сила - подкрепя ни бас.
Нови ни стигат, имат кураж,
докато мигна, нараснахме дваж
Как е забавен нашият хор,
всеки забравя тревога и зор.
Вече дузина свирим с мерак,
даже петима подскачаме в такт.
Лесно се свиква с верния ход,
хора прииждат - подсвирква народ.
Спящия буди ритъмът жив,
с песен е чуден светът, по-красив.
С нас е приятно, идвай сега,
чух те приятел - подсвиркваш с уста.