Не, не си отивай, както си отиват листата,
почернели от времето и от калният дъжд.
Ти все още си ми нужен, както росата,
както, дори хляба насъщ.
Живей, живей заради мене!
Пресъздай голямата ми, дивна мечта!
Виж, как преминава през нея вятър- немирник,
за нас сътворил чудеса.
И скрий ме под крилото на всяка милувка,
безпаметно изпаднала в сън,
където щастието се измерва с целувки,
по- жадни от сребърен звън.
Не, не си отивай, както си отиват листата!