автор: perun

Как на петдесет и шест да почнеш всичко отначало?
Лесно ли на петдесет – с кусур – се става друг човек?
В този свят несъвършен без съвършени сетива да оцеляваш,
да твориш и гониш съвършенство в току-що наченат век?!...

...На велика общност искам да съм камъка основен в монумента:
моето лице е антипод на метросексуалния статут;
моето сърце презря на чалги и сапунки експонента;
моите ръце са още влюбени в екстаза на физическия труд…

Жалби по отминалата младост само че в акъла ми нахълтват
и от кръстопътища и безхаберия душата ме боли.
Пусна ли се по течението, сякаш че в панички стъпвам, –
в погледи иконописни се препъвам, а керванът си върви, върви.

Негово величество „Фейсбукър”-ът сега е всепризнатия герой:
виртуалната му армия превръща в шир необозримия ефир;
с кабели обрамчен – гасне безпощадно къщния покой;
електронна мрежа абсорбира вътъка на целия всемир...

* * *

Може, може и... на петдесет и шест... да бъда нов човек
и да гоня съвършенство с темпоритъма на младостта!...
...Просто трябва с модните играчки на начеващия век
да осмислям своя бит в държавата световна на духа!...