Квакат си щастливо, жабките във блатото,
препичат се на слънцето, радват се на лятото.
И не усещат как към тях, от крак на крак,
пристъпва тихо с клюна си, пернатият юнак.
С остър поглед надарен, усети го жабокът цар,
и се разквака мощно, с най- тревожният сигнал.
Всички жабки, вкупом скачат във водата,
усетили наблизо, смъртоносната заплаха.
Гостът бял, и от жабките тъй нежелан,
насред блатото остана прегладнял, и сам.
Да почине вдигна левият си крак,
и затрака страшно с клюна...трака- трак.
Досетихте се вече, кой на жабките е враг,
да деца...това е ЩЪРКЪТ дългокрак.