автор: ladyinblack

*
Направо по поръчка заваля си.
Запъплиха лениви струйки кал.
Прибраха всички столове и маси
от кръчмите в безсънния квартал.

И хората за миг се изпокриха
едва ли не започнал бе потоп.
Бе лятото им пак с усмивка тиха
заминало оттук на автостоп.

И трескаво ръмеж задирижира
по сцената на прашния паваж
и с опитност завидна запровира
из всички фуги с ласкав кюретаж.

В обувките ми локва запримляска,
косите ми прогниха без чадър.
Сама останах в този сивобляскав
градец и сещах пулса му добър.

Заскитах се, докрай гърди издула,
от въздуха с целителност пропит
упойно вдишвах всяка молекула
и взирах се в небесния зенит...

Възнесена лятях в прозрачна сфера
над този свят, тъй калпаво скроен.
Изтри дъждът загубеното вчера
и спомена от утрешния ден.

Ръцете си в покоя на гласа му
с блаженост дългочакана измих.
Присгуших се на хладното му рамо.
в съня ми с нежността му се завих.

Застече тръпка в мен любоподобна
и светли новочувствия открих.
Но все тъй нежелана, неудобна
с мълчание се самосподелих.

Не ми отива тъй да съм първична...
Но как влече ме този сладък ад!
И как в дъжда мечтая неприлично
да се целувам с някой непознат!

**

Във мен да потече на капки едри
и да попия мъжкия му чар.
Да ме помилва с дланите си щедри
и погаси проклетия пожар.

А вън е само дъжд! И ми се плаче...
При все, че е дъждът за мен късмет.
Развиделява вън, което значи
и шанс да продължа Сама напред.

29-10-12
Милена Белчева