автор: rosina

Ние двамата се обичахме лудо
и затова изстинахме днес.
Мислехме си, че любовта е някакво чудо,
което не увяхва от стрес.

Но лъгахме се и даже взаимно
се преплитахме в тези лъжи,
които растяха между нас тъй- невинно,
като отровни бодли.

Сега ти си друг, аз също съм друга,
живеем самотни ден, подир ден
в очакването на поредното чудо,
но как, кажи ми, да те изтръгна от мен?