автор: desito

Смелостта ми да бъде обичана
татуирала въглен в сърцето ми ...
на безпътни надежди обричана
се огледа за малко в детето ми
и разбра че е боса и ничия,
а пък аз съм разумно забравила
как по пясъка бясно съм тичала
колко стъпки в снега съм направила,
и видя че за него готова съм
да отричам душата си цялата,
да изхвърля в потока подковите
и помела дъха на раздялата
с онова безметежното искане
да съм влюбена, бясна и пламенна
тиха сигурност в длани да стиска
затаена зад зидове каменни.

Смелостта ми да бъда обичана
нежен скитник с ръка омагьоса
и даже безпътна наричана
пак посмях да съм нежна и боса.