автор: chergligan

Не питай ме защо посред забава
от черни мисли често съм терзан.
Защо на всичко мрачен взор отправям,
Защо не ми е мил живота-сън!

Душата ми останала без сила
Деня загърби и потъна в мрак.
Днес никого не назовавам „мила“ -
Обичалият не обиква пак.

Щастлив си бил, но няма вечно щастие,
За кратко ни спохожда любовта.
От младостта, от негата, от страстите
Униние остава и тъга...

Превод от руски: К. Костадинов


К ***

Не спрашивай, зачем унылой думой
Среди забав я часто омрачен,
Зачем на все подъемлю взор угрюмый
Зачем не мил мне сладкой жизни сон:

Не спрашивай, зачем душой остылой
Я разлюбил веселую любовь
И никого не называю милой -
Кто раз любил, уж не полюбит вновь:

Кто счастье знал, уж не узнает счастья,
На краткий миг блаженство нам дано:
От юности, от нег и сладострастья
Останется уныние одно...

А. С. Пушкин