автор: perun

Люляци, люляци. Люляци ситно разцъфнали.
Нежни талази от хубост – с цвета на дъгата:
бели и сини, лилави и в кремаво жлътнали...
Храсти със нимба честит и раним на цветята.

Лес изумруден. В разгара на китната пролет
греят в небето съцветия горди на гроздове.
Тънки ухания бликат през кичести стволи
и предизвикват в душата омайни експлозии.

Сякаш богиня–вълшебница тука е шетала –
цвете в дървета присаждала с финес незрим.
Багри и мириси в дивни пропорции смесвала,
за да извае накрая красивия храст-пилигрим.

Росен по изгрев, а най-ароматен привечер,
люлякът пали желания страстни в сърцето...
Нощите кратки полягат подобно на глетчер
в чудни градини с дървета, накичени с цвете.

* * *

Люляци, люляци, люляци: лес изумруден –
с кичести стволи изригнал драперии хубост...
Гледка пленителна и безвъзвратно изгубена
за достолепния свят на еснафщина груба!