 |  Не написах най-нежния стих,
но го пазя отляво в гърдите.
Извинете, от вас че го скрих
и не чухте шума на вълните -
как ми шепнат, разказват в покой
за любов и разпалват в мен чувства,
как тревожно бучат във прибой,
и от сълзите стенат в покруса.
Не разказах как мек и ленив
пази пясъкът дири небрежно,
но отмивани с плисък игрив,
се изгубват - равнява се лесно,
как се впуска крайморският бриз,
да разпенва море укротено,
после гларус примамва във вис,
да лети - все напред, устремено.
Не видяхте как светва златист
сутрин заливът, трепкат вълните,
как проблясват, а аз съм щастлив,
че със изгрев започват ми дните...
Не написах най-нежния стих,
за морето ми - обич голяма.
Там, дълбоко в сърцето я крих,
извинете - обичам ли, ням съм.
Публикувано от viatarna на 27.10.2012 @ 20:49:14
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Не написах " | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Не написах
от anonimapokrifoff на 28.10.2012 @ 08:28:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Добро е стихотворението, но му трябват или по-оригинални рими, или никакви - вторият вариант е по-лесно постижим. |
Re: Не написах
от nenapisan на 28.10.2012 @ 12:02:24
(Профил | Изпрати бележка) | Да, усетил си, Аноним. Еднотипното звучене изнервя.
И мен ме подразни, можеше да се поправи, но реших да си остане с еднотипните рими. Едва ли, за да предаде звученето на морето ( нощем, при по-силно вълнение ми иде да си запуша ушите, заради натрапчивата монотонност).
По-скоро вече не ми се пише. Затова и заглавието е такова - като за последно. )))
|
]
Re: Не написах
от angar на 28.10.2012 @ 20:18:37
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Много ми хареса!
И никакъв недостатък в монотонността и в еднотипните рими не виждам - добре ми звучи, като монотонния шум на прибоя, като монотонността на хекзаметрите (а нали казват, че и те на Омир са навеяни от шума на прибоя).
Но последният ред - "извинете - обичам ли, ням съм", малко ме смущава. Замислих се - а с какво? А с това, че "извинете" предполага някаква вина. А тук вина няма, напротив съвсем разбираемо е когато човек много силно обича, да му е невъзможно да изкаже любовта си. Така е било при Пенчо Славейков :"Най-хубавото цвете не възпях!" Още по-рано така е било при Пушкин:
"Но я, любя, был тих и нем.
Прошла любовь, явилась муза ..."
И тук, за да няма впечатление за вина, може да бъде друго. Например "Защото обичам ли - ням съм". Но ти ще си го измислиш. |
Re: Не написах
от nenapisan на 28.10.2012 @ 21:40:41
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря Ангар. Финалът ме измъчи, признавам. Вярно е, че е по-груб, отсечен, но все пак е финал. Минах и през твоя и през много други варианти, но не ми допаднаха.
С "извинете" започва, нормално е и да завършва. В думата не влагам вина. Пиша за всичко, но не и за морето. Защо? Защо го крия?
Интересно ми е какво мислите, насочвате ми вниманието, но ми е трудно да формулирам оправдания.)))
А по този стих нямам намерение да мисля повече. Има момент, когато не желаеш да се връщаш, когато не желаеш да промениш и буква. Хубав - лош, написан - ненаписан, все ти едно. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 758
ХуЛитери: 3
Всичко: 761
Онлайн сега:
