автор: Ambrouse

Не ми трябва да съм гражданин на света,
защото съм надарен с националност.
Аз съм част от нарастваща тълпа
с все по–голяма популярност.
Някои неща като че ли ни смазват
и някои неща ни теглят надолу,
но има една сила, едно витално присъствие,
което дебне наоколо.
Имаме си американски Христос,
вижте го там на магистралата.
Имаме си американски Христос,
с негова помощ построихме на президента централата.
Жал ми е за населението на земята,
защото само малка част от него живее в тук САЩ,
но чужденците все пак могат да копират морала ни,
имат право да идват, но не и да остават за дълго,
а само малцина избрани достигат просперитета,
заради когото ние крачим тъй гордо.
Разполагаме с местенце, където да отидем след смъртта,
а архитектът живее тук и сега.
Имаме си американски Христос,
завладяващ милиони всеки ден,
упражняващ своята власт.
Той е пустите полета на фермерите,
мощта в ръцете на военните,
изражението на лицата на гладуващите деца,
силата на индивида.
Той е горивото, задвижващо клана,
той е мотивът и съзнанието на убиеца,
той е проповедникът по телевизията,
искреността лицемерна,
официалното писмо, написано от големите компютри,
атомните бомби и децата, останали без майки,
а аз се страхувам, че той е в мен.