Не съм ли те имала в предишен живот,
или някъде в сънища доста отдавна
теб съм сънувала. Мръсен идиот,
знаеш ли как ме убиваше бавно?
В нощите, дето без теб съм била,
всички ги помня, те още ми тегнат.
Е как си, добре ли си? Питам сега,
а можеше срещата с теб да избегна.
Какво си ме зяпнал? Не вярваш нали,
че блясъкът имам го още в очите,
за разлика днес от твойте жени,
които повярваха в теб. Ех, горките...
Разглеждай спокойно, зарадвай душата.
Ръцете ти празни остават, нали?
Попивай, попивай, набивай в главата,
от моето щастие, ще те заболи...