автор: silvia

ще бъде някак странно и тъжно
с теб да се разминем сега:
като от вихър ще се прекърша,
ще потъмнея от тъга.

ще бъде някак смешно и есенно,
някак- много недообмислено,
някак - като сепната песен...
няма просто да бъде истина!

ще се върна към старото време-
към гилотината като към спасение...
после...бавно ще се съвзема,
преживяла земетресението,

ще си спретна нова вселена -
ако трябва: тухла по тухла ще нося
и ще тръгне Хубавата Елена
от строеж на строеж - боса...

ще построя пак познатите улици.
само аз ще съм вече друга:
за красноречие ще получа Пулицър,
ще забравя рая на юга,

ще се хвана здраво за себе си
/както други се хващат за мене!!/,
настървено ще дъвча ребуси...
просто
няма да имам проблеми!

вече само ще чуваш за мен - клюки!
не те стряскам! не те
заплашвам!
очитет ти - две сини дупки...
да се срещнем? - звучи страшно.