автор: kasiana

(фентъзи)

         До този миг нито Еспора бе надниквала в бъдещите си прераждания, нито Имеона в миналите. Но когато етерното тяло на писателката докосна Повелителката на небесните коне – двете се сляха в една същност, която учудено провидя хора и събития от две времепространства.

         Вглъбена в тайнството на ритуала по Пречистването, Еспора не бе усетила присъствието на Александър и Хефестион. Но Имеона ги бе съгледала. След сливането, и Повелителката ги видя – те стояха като истукани зад двата сталактона. Еспора вдигна ръка към един от кристалите. От него излетя силен сноп светлина, която затвори онази част от пространството в ритуалната зала на пещерата, в която бяха двамата македонци.
         Те бяха лишени не само от възможността да съзерцават вълнуващото видение, но и от спомена си за него. Защото Повелителката вече знаеше истинската същност на своите гости.

* * *

         Когато ритуалът приключи, останала насаме с жрицата на Мада-Ра, Еспора я изненада с въпроса:
         -Защо, Велика жрице, когато Александър те попита за произхода си, ти премълча истината?
         -Казах му това, което искаше да чуе.
         -Защо?
         -Само баща ти, мило дете, който освен кан е и Велик колобър на Танг-Ра, има правото на това...
         -На кое?
         -Да реши дали да промени нечия съдба, или да остави предначертаното от вселенския Разум да се сбъдне.
         -Вселенският Разум или Нектанебо има пръст в стореното?
         Жрицата на Мада-Ра мълчеше. Тя разбра, че Имеона се е сляла с Еспора...Нямаше откъде другаде голямата дъщеря на кан Дулорих да узнае истината за произхода на Великия цар, преди баща ù сам да я посвети в жречеството на Танг-Ра...Само Имеона, която бе прочела в Акашовите записки съдбата на Александър от раждането до смъртта му, знаеше това...А сега бе сляла Божествената си същност с тази на Еспора...

* * *
         -Хефестион е син на Филип и Олимпиада, нали? – почти извика Повелителката на небесните коне, обръщайки се към жрицата на Мада-Ра.
         Тя не отрони дори звук, здраво стиснала устни.
         -А Александър е син на Нектанебо и леля ми Оксана... Тя знаеше ли това?
         Не. Сестра ми и до днес е в неведение за стореното от Нектанебо. – каза тихо старата жрица – Оксана кърмеше Александър и оплакваше мъртвия си син, без да знае че го държи в обятията си.
         -А ти и татко знаехте ли?
         -Баща ти не. Аз до преди час също...Докато съпругът на сестра ми израждаше сина на Филип и Олимпиада, аз израждах детето на Оксана и Нектанебо...
         -И как разбра, че Александър всъщност е твоят племенник?
         -По един белег, който само Дулорихите имат. Имаш го и ти...
         -Кой излъга Оксана, че детето ù е мъртво? И къде бе отнесен синът на Филип?
         -И Оксана, и Олимпиада бяха изпаднали в безсъзнание след раждането...Аз тъкмо връзвах пъпчето на племенника си, когато Нектанебо дойде и го отнесе...След време се върна и каза, че синът му неочаквано получил гърчове и издъхнал...
         -Кога разбра, че Александър е синът на Оксана и Нектанебо?
         -Едва когато той застана пред мен и поиска да му кажа за произхода му...
         -И ти видя знака в зениците му?
         -Да! Знакът на Танг-Ра, който само Посветените могат да видят...
         -А откъде си сигурна, че Хефестион е син на Филип и Олимпиада?
         -Познавах Филип Македонски в младините му. Хефестион има неговата осанка. Освен това си спомних, че в нощта, когато Олимпиада и Оксана раждаха, раждаше и една знатна дама в двореца...След разговора с Александър се оттеглих в моята обител от пещерата и надникнах в голямата кристална сфера на Съдбата...В нея видях Нектанебо да притичва по коридорите на двореца с племенника ми на ръце до покоите на Олимпиада и да разменя сина си със сина на Филип... След това се отправи с детето на царя до покоите на знатната дама, остави го в празната люлка и взе мъртвородения ù син... После го донесе в покоите на сестра ми...
         -И сега? Какво ще стане сега? – като в сън попита Еспора.

         Жрицата на Мада-Ра не отговори. Тя сви рамене безпомощно и погледна нагоре, където белият паяк-магьосник продължаваше да снове насам-натам сребърните нишки на нечия съдба...

Следва