Тази сутрин една баба
си изтупа покривката над мене.
Извини се – не ме видяла.
Дявол да я вземе.
Представих си, че ти си вече баба –
все още бодра, за да вземеш
и да изтупаш нещо от балкона,
залисана от спомена за мене.
Но кой тогава ще е тоз щастливец –
на средна възраст, в сив костюм,
изтупан в снежнобяла риза?
Мърмори, без да вдига шум.
Аз знам – очаква той с надежда празна,
че тази сутрин предвещава хубав ден.
Но внучката на някоя такава баба
ще има да го праща за хайвер зелен.
Изкарах си колата от гаража,
заключих и потеглих като всеки ден.
Все пак – ти още не си баба...
Пък и аз не съм толкова зелен.