автор: Rodenavlotos

Поглъщам те на хапки, като нафора
и всеки път вкусът е някак нов.
В стиха си те използвам за метафора,
римуваща се с думата „любов”.
Макар че идваш и отлиташ като птиците,
си като стол удобен и несложен.
Прилягаш меко, като ръкавица,
на тялото ми- втора кожа.
Изгряваш като слънцето от изток,
понякога удавяш ме в мъгла.
Не знам любов ли е това наистина,
но е със сигурност „на колела”.