автор: katbalu

Дъждът, ли беше толкова горчив,
или кафето...
Вървя по изтрезнелите площади
и стъпвам в стъпките на вятъра,
със спомена горчив по устните
на есенния дъжд...

В две малки чаши,
налели са раздяла,
после -пили...
Едната от ръцете - нестабилната,
разсипала по масата кафе,
все още топло от усмивките,
от дланите, все още, топло...
Изпили са раздяла - после тръгнали...
Един от тях, ще крачи без посока...
Единият - ще броди напосоки,
със спомена горчив
на недопита чаша...

1983 г