Ухае на въздишки в стаята,
на снопче светлинка върху чаршафите,
ухае на гъста утайка кафе
и тъмни престрелки на погледи...
следобедно
съботно
сънено
сбъднато
и плодови резени по моите глезени,
усмихващи спомени в сърцето извезани,
ухае на вятър,
ухае на искам те!
Нахлуват мисли през ключалката,
запълват всяка фуга с истини,
почти медитативно потичат, предричат,
превръщат света в цветомузика...
възторжено,
влюбващо,
вълшебно,
вълнуващо
така магнетично, лирично, мистично
и толкова наше, и толкова лично...
не вярвям,
но вярвам-
на тебе във мен!
МИЛЕНА БЕЛЧЕВА
3.9.11г
vbox7.com/play:5d9f8d9e