автор: kasiana

(фентъзи)

         В това време Еспора слизаше към залата на пещерата с топлия извор, където я очакваше жрицата на Мада-Ра за поредния ритуал на Пречистването. Тук бе и Умая, която щеше да замести сестра си Еспора, защото на нея ù предстоеше скоро да поеме от леля си Бела ръководството на тайните служби и командването на елитните войски на дулорихите(пост, отреден единствено за сестрата или дъщерята на кана).

         Години наред Еспора бе не само Повелителка на небесните коне, но и се подготвяше да застане редом до баща си след като братята ù загинаха в битки с персите. Дулорих, като кан и колобър на своя клон от големия дъб на българите, бе разчел знаците на звездите при раждането на децата си, затова бе подготвял Еспора за мига, когато тържествено ще ù връчи скиптъра на държавността, за да се оттегли той спокоен в Аркаим – Светилището на Танг-Ра и Мада-Ра – небесните учители на българите…

* * *
         В овалната зала с топлия извор, осветена от приглушения блясък на разноцветни кристали, бяха оформени дванайсет ниши. От тях излязоха дванайсет девойки, облечени в ефирни източни туники. Те придържаха с ръце дълга гирлянда, изплетена от благоуханни планински билки. Обиколиха с нея три пъти извора, като пееха за небесните коне и тяхната повелителка…

         Еспора подаде на сестра си малка флейта и Умая засвири нежна мелодия, на чийто фон младата жрица запя своя химн за Орèндата – българският промисъл за Мирозданието:

В кариер през вратите на времето
прокопитвам неспирно Вселената
с белоснежни небесни коне.
И на Танг-Ра препускам със стремето
да опазя орèндата в племето
векове, векове, векове...

         Девойките пуснаха пъстрата гирлянда в извора. Едни от тях помогнаха на Еспора да свали воинските си одежди, други разплетоха дългата ù златисторуса плитка, която се разля на вълни по изваяната ù сякаш от боговете фигура…Тя пристъпи с изящни движения на тялото си към извора с топлата вода и се гмурна в него…

* * *
         Мигове преди това, незабелязани от никого, Александър и Хефестион бяха проникнали в церемониалната зала, и стояха онемели зад два сталактона… Те съзерцаваха вълнуващата сцена, открила се неочаквано пред тях – по-тихи от сенките си, по-безмълвни от белия паяк-магьосник, който сновеше насам-натам тънки сребърни нишки високо над главите им…

         Когато и последната дреха на Повелителката бе в ръцете на девойките, дъхът на македонците секна. Удивени и възхитени от ставащото пред тях, те не смееха по никакъв начин да раздвижат въздуха, за да не изчезне прекрасното видение. Но очите им жадно пиеха съвършените пропорции на голото моминско тяло, което събуди сладостните тръпки на страстта в слабините им… Усещане, което за първи път бяха почувствали някога край Перперикон, когато Еспора, на която дори името не успяха да узнаят тогава, замъгли съзнанието им с изумрудените си ириси и събуди дремещия все още в юношеските им тела мъж…

* * *
         Имеона, която мислеше, че е невидима за всички, също беше тук и през цялото време стоеше до жрицата на Мада-Ра. Неочасвано на писателката, забравила, че е в пещерата с етерното си тяло, ù хрумна да се освежи в топлия извор...Старата жрица, вглъбена в тайнствата на ритуала, бе я забелязала, но не предполагаше, че тя ще последва Еспора, затова не успя да я възпре от опасното приключение, в което щеше да се впусне, миг след като се докосне до Повелителката на небесните коне...Защото Еспора и Имеона бяха две превъплъщения в различни епохи на една Монада – тяхната Божествена същност...И никой, дори и тя – Жрицата на Мада-Ра, не можеше да предположи какви ще бъдат последствията от тази авантюра...

Музика:

КЕЛТСКА МЕЧТА


Следва