Не казваш нищо, дума не изричаш
и с трепет чакам да те видя пак.
Макар, че всичко казано бледнее
пред наште чувства с обич и тъга,
които дни и нощи се преплитат
в безкрайни мисли и безброй писма.
И неусетно времето прелита
над есента, пред зимната врата,
ще търси пролет и дали ще я достигне
на милите ни чувства песeнта?
А пролет беше времето, когато
разцъфна между нас и любовта.
Разцъфна като цвят на роза
тъй свежа като утринна роса,
роза в росата, сутрин – вечер
любов в сърцата – неизбежна.
Нетърсена но истинска била,
когато ни окъпа любовта.