автор: kasiana

(фентъзи)

         Александър и Хефестион препускаха мълчаливо към лагера на македонската войска. Но мислите и на двамата блуждаеха още в скùта на Еспора…Бяха изминали едва хиляда удара на сърцата им, откакто напуснаха скита на жрицата... Все още чуваха ехото от песента ù в планинските усои…
И Великият цар, и най-приближеният до него от хетайрите му бяха останали с усещането, че някога, някъде са се срещали с Повелителката на небесните коне…
          „Коне, коне, коне…” – повтаряше си наум Александър и в унеса си дръпна рязко юздата на Аспар, който се изправи на задните си крака и изцвили…
         Хефестион, който яздеше отпред, се обърна.
         Гледката беше поразителна. На фона на слънцето, което едва бе надникнало далеч иззад хоризонта и златееше сипващата се предутрин, Александър и Аспар се бяха слели във величествен жив монумент, както някога, когато едва дванадесетгодишен, бъдещият цар укроти дивия Буцефал, с което предизвика баща си Филип да каже: "Трябва да си търсиш друго, достойно за теб царство, защото Македония ще бъде много малка за тебе и не ще ти стига."
         Година преди това, в Родопите, една девойка бе спряла дъха на Александър и Хефестион, укротявайки див белоснежен жребец…

         - Тя е! – извикаха в един глас и двамата…
         Всеки по свой път бе събудил спомена за първата им среща с красивата жрица…
         -Перперикон! Откъдето започнахме пътя на Посвещението си – каза Александър.
         - Перперикон! – повтори след него Хефестион.
         - Светилището на Дионис! – допълни екзалтирано царят.
         - Светилището на Дионис! – прошепна най-довереният му човек.
         - Беше преди да обяздя Буцефал…
         - Да. – потвърди Хефестион.
         - Видяхме я да тича по скалите…Но в един миг тя полетя надолу…Уплашихме се, че се е пребила. – продължи Александър.
         - Но когато стигнахме до мястото откъдето изчезна в пропастта и погледнахме надолу…
         - С изненада я открихме върху гърба на красив бял кон…
         - Погледна към нас и по детски се разсмя, като видя уплашените ни физиономии…
         - След това полетя като вихрушка нанякъде и се изгуби от погледите ни…- с нотки на възхищение завърши своя спомен Александър.
         Но Хефестион продължи:
         - На другия ден я зърнахме недалече от Перперешката река да обяздва диви коне… Помислихме, че е тракийка…
         - Приближих се до нея…И тя ми разкри една тайна – каза Александър – тайна, с която на следващата година укротих Буцефал и спечелих възхищението на баща си Филип…
         Царят дръпна леко юздата на Аспар и полетя обратно към скита на Еспора. Хефестион препусна след него…
         Неочаквано те бяха извикали отново на живот най-съкровените мигове от едва прохождащото си юношество, когато една малка вълшебница, почти на техните години, насели завинаги душите им с мечти…
         И всеки от тях, тайно от другия, закопня и се закле, като в приказките, да я търси, ако ще накрая на света, и да се ожени за нея…

         Беше ли си спомнила Повелителката на небесните коне тази среща в землището на древния Перперикон?! Беше ли изпитала първите трепети на любовта, които обжариха тогава сърцата на двамата знатни македонски юноши, поели по пътя на инициацията?

Музика:

>ТАЗИ ЛЮБОВ


Край на І-ва част

Следва ІІ-ра част