Във тази кротка, тиха утрин
очи отварям ненадейно
дъга извива се по мойте устни
до скоро с цвят на безнадеждност
Слънчев лъч, разлят единствен
В очите ми все още слаби
затопля онова в гърдите ми
и чувам блъсъците ясно
Отвит до мен, с лице потайно
с разрошена коса, унесен
потънал в сън, така нехайно
не знаеш как света променяш
Във този миг един прохладен,
есенно-увяхващ ден
грейва ярко-син обагрен
красив, кристален, променен.