Колкото главица на карфица е на ръст голяма...
Колкото е черен хумусът на чернозема ни, е черна...
Мравката деня си с тежък труд започва отзарана,
за да го завърши с трескав сън в мравуняка привечер.
Цял живот обречена да следва ориста си неуютна -
мъкне ежедневно своето тегло /безкрайно надвишено!/.
За старанието си велико няма да получи купа!
Няма действията ѝ да бъдат честно оценени!
С атомната си енергия и с всъдеходите чевръсти
на крачетата си бързи може да преброди необята.
Зев в кожицата на амеба е достатъчно отвърствие
вдън земя да се покрие. /Но за бягство тяга няма!/
Толкова ли предана и вярна е на скотския живот?
Толкова ли е зависима от участта си спотаена?
Знае ли, че има висини, белязани със златен код?
Знае ли, че има свят, населен с вакханалии свещени?
* * *
Точица микроскопична, заредена с колосална вяра
в навици, хоругви и мощта на осветените скрижали...
Не подменяй чипа ѝ, въздай ѝ, Боже, крепко здраве, -
с доза мравчена киселина врага си да пожали!
/Вместо с колективна мощ Всемира да погазва.../