автор: dani78

Тази сутрин бай Ангел се събуди рано призори. Не му се лежеше в леглото, стана тихо, облече се и излезе на двора. Беше хладно.....септемврийска сутрин, погледна към пустото гнездо на щъркелите на близкия стълб, въздъхна някак отегчено и излезе през портата.
Седна на малката дървена пейка пред къщата, опита се да потърси с поглед шума от преминаващия първи за деня пътнически влак, усмихна се насила, а после запали цигара. Замисли се! Водопроводът трябва да мине през нашето село. С кого ли не говорих тук, всички са убедени....нямаме водоизточник сигурен, няма от гераните пак да носим я......то това беше едно време, а сега е друго......Всички на село се вълнуват, ала пак аз, старият бригадир в ТКЗС-то, ще свърша работата. Решил съм всичко да направя, но водата да я докарам до село. Няма да е скъпо много- те нали, като ходих в града ми казаха инженерите и икономистите и процедурата тече. Ама....видиш след някоя друга седмица сняг забръскал......боли ме за това мое село- и джамия и църква си имаме, правят се много неща, ала защо от толкоз години вода не можем да докараме сигурна? Сега ни е шансът! Аз от един аскер-аркадаш знам, че морето веднъж става на айрян.....само тогава се пие....тъй и сега, щом има процедура, ще го отклонят малко от главното трасе и ще докопаят до нас.......Дано! Решил съм в града да ида...ама при кого? Там много хора ме познават- ама не искам да се размотавам, ще ми приказват небивалици, ще говорят за планове, сметки количествени, калкулации, ще изчисляваме, а мен ме интересува- дали ще има вода на село............
- Ангеле, пак колко часа си станал? Виж се, 70-те гониш, а не се спираш....- извика му баба Донка, жена му.
- Взех един тютюн да изпуша, нещо ми тежи в гърлото. Не можах нощес да спя.....
- Абе, бива ли, бе, човеко, поболя се с тоз водопровод. Казаха ти първенците на село- вода ще тръгне скоро, ама ти.....инат и твърдоглав си........не вземеш керемидите да смениш, може и да протече зимата....
- Бабо, остави ме. Нямаме много пари, иначе керемиди да съм взел- в "Топливо" още имам познати. Мен ми е за село- аз толкоз години бригадир съм бил, живея с проблемите, орденоносец бях......ще докарам водата на село, па ако ще - да се пръсна.
- То само туй ми трябва да те тресне някой удар, та да те гледам сама, заради твоите глупости. Няма ли да мериш кръвното поне?
- Не, не ща, бабо. Със следващия пътнически влак отивам в окръжния град- решил съм- каза и стана от пейката.- ти сега отивай, глади бялата риза, панталонът ми е огладен, лъскам обувките и право при един голям приятел.
- Къде бе дядо? Ти откога не си ходил у града? Поне изчакай утре- тогаз е пазар.....
- Не, казах- отсече бай Ангел.
- А при кого ще ходиш?-плахо попита тя.
- Това си е моя работа. Мъжка тайна е.......ще видиш обаче, че водата ще дойде.......
Стегна се след час възрастният мъж и пое към гарата. Мина през площада, а там, заседнали на кръчмата, от рано го завикаха. Той само им махна с ръка, но нищо не каза. Вървеше бързо, вълнуваше и мислеше при кого е редно и си заслужава да отиде. Реши- само Светльо ще свърши напълно работа. Той е голямо сърце, решава проблеми, отговорна личност е, с него имаме и сходни виждания по много теми, от един отбор сме били, той сега е управител на една голяма фирма, но.....като разбере, че го търся- веднага ще ме приеме.....
така и направи старият човек. Стигна града, хвана през парка и се озова в центъра. Намери офиса и попита запъхтяно младото симпатично момиче, секретарката:
- Светльо, търся. Кажи му, че стар негов другар е дошъл- бай Ангел.
Момичето веднага почука на вратата на кабинета, а оттам излезе висок мъж, леко побелял, усмихнат, благ и внимателно му каза:
- Бай Ангеле, добре дошъл- какво те води насам? Влизай в кабинета ми.
- Светльо, извинявай, ама направо почвам- за водопровода на село ми е дертът. Абе, искам водата да дойде до нас- нашите момчета всичко правят на село, но имало някаква процедура, пък мен ме е страх, да не ни хване снега.......
- Бай Ангеле, спокойно. Дай първо да запалим по една цигара от моите- рече му мъжът.
- Хубаво, Светльо, ама много се вълнувам. Викам си на акъла- аз от процедури не разбирам, инженерите може да ме нещо объркат, правото се измени, едно време в ТКЗС-то съм четял "Държавен вестник", ама минаха години от тогаз......кажи какво да правя?
-Спокойно! Щом са ти казали хората, че ще ви включат- значи ще се отклони трасето малко. Не е нужно нещо специално да се прави, ще видиш, а и дума ти давам, че до няколко дни ще тръгнат багери да копаят към вашето село бъди уверен, ама и друго- щади си здравето. Много си преживял, знам, на младите акъл даваш, но се пази.
- То тъй Светльо, ама като искам толкова неща да свърша.....пък не съм и тъй, какъвто ме знаеш. Остарях- само че оръжието лесно не давам!
- Тъй , тъй! Знам го и брат ти, той нали беше старшина в тежките........хубави хора сте всичките, жалко че малко са вече като вас..........Виж, бай Ангеле, аз не знам какво ще успея да направя, но ще опитам да говоря тук там за вашия проблем. Голямо село сте, над 1500 души, по пътя за морето, на колко беше отбивката?
- Няма 2-3 километра.- рече запъхтяно старецът.
- Сега още ще звънна един телефон на фирмата, занимаваща се с прокарването на водопровода, ако трябва и другаде ще се обадя, но бъди уверен, че до няколко дни машините тръгват.
- Благодаря ти Светльо! Голямо сърце си и ти! Ей кво момче те помня........хайде да не те бавя, а и друго- от съседното село на баба Айнур, гледачката, казват внука й, Орхан, в София голям началник бил, знаеш ли ги?
- Чувал съм за Орхан Гюрай- много свестен и отговорен бил, но той малко в града е живял и работил.........знам само, че в София в едно мега министерство работеше, бяха ми казвали хора, но......щом го познаваш, нямам нищо против и него да потърсиш........
- Добре, Светльо. Аз непременно ще ти се обадя, другата седмица. Аз нямам джиесем, но ще дойда. Хайде , със здраве!
- Добре, бай Ангеле! Бъди здрав и не ги пуши толкоз тез цигари! Ха-ха! Чао- каза другият мъж.
Бай Ангел излезе на улицата и пое обратно. Изведнъж го озари мисъл- отивам утре на София, ще хвана нощния влак и като пристигна направо в министерството - при Орханчето. Аз го познавам малко.....той беше малък, когато старият Исмет, комбайнерът, идваше да пушим по един тютюн......Имахме се много с него, бяхме аскер-аркадаши в Кърджали преди близо 50 години, а той как работеше.......Айнурчето пък, беше малко гледачка, но пък иначе беше чистачка в училището. Беше много красива я помня.....много хубаво семейство, как на Байрями съм ходил у тях....те, пък на сбор у нас са идвали.............ще го намеря Орханчето, тя, София голяма, ама и бай ти Ангел, още го бива.........
Обади се на жена си от пощата, че остава в града. Разходи се малко, не отиде у децата си и зачака нощта. Взе нощния влак, но не се унесе. Чак призори взе да задрямва, а когато влакът спря на Централна гара се сепна. Слезе бавно и тръгна пеша. Вървеше, не взе трамвай, а пеша стигна до центъра. Боляха го краката, когато стигна. Оглежда се- най-накрая си каза: "Отивам в голямата сграда отсреща , там може да са чували за Орханчето". Тръгна, но го спряха на входа. Пита охраната, а те му казаха, че не могат да му отговорят. Тогава той разказа случая си, а високо широкоплещо момче от тях приятелски му каза:
- тук работи г-н Гюрай, но заема важна длъжност и приема само срещу записване. Не можем да го безпокоим!
Старецът се зарадва, но и още повече притесни- беше бил толкова път, а да не видеше Орханчето......ами водопроводът?........попита наивно момчетата от охраната какво да прави, а те му рекоха:
-Бай Ангеле, не се безпокой. Ще изчакаш твоя човек отзад, където спират служебните коли. Спокойно!
- Да сте живи и здрави, момчета- благодари им той.
Чувстваше как денят бавно върви, сърцето го свиваше- по едно време привечер колите почнаха да тръгват, а той се чудеше кога ли ще излезе Орханчето?щеше ли да го познае? В един момент излезе един строен, висок мъж,а охранителят му го посочи с очи. Ей го нашето момче- помисли си изведнъж бай Ангел. Едва извика :
- Орханче, чакай малко.
Мъжът се спря и обърна. Бай Ангел го настигна и дружелюбно, с пресъхнало гърло каза:
- Орханче, ти може да си ме забравил- аз съм бай Ангел, на дядо ти Исмет приятел, от съседното село.
Орхан Гюрай го погледна внимателно, после се вторачи в него и едва сега каза:
- Познахте. Често идвахме у вас, у старата ви къща с дядо едно време. Съпругата ти ни черпеше бонбони, а ти наливаше на дядо по чаша студена ракия. Не съм те забравил, толкова спомени имам аз от село. Там раснах като дете ваканциите. Защо като си дошъл, си чакал за ред?- попита изведнъж той.
- Орханче, не исках да те притеснявам. Не идвам за себе си.....искам до моето село водопровод да стигне.....говорих с много хора в града, даже един много добър приятел ми каза, че ще стане до няколко дни, но.....мен ме е страх от зимата. Може ли нещо да се направи- ти сигурно си голям човек тука.........
Гюрай извади тефтерче, записа си нещо, после каза:
-Дядо Ангеле, не е толкова лесно, но ще направим всичко възможно. Ще проверя и ще ти се обадя на село. Ти си много добър човек. Сега ме извини, но трябва да тръгвам! Вземи обаче визитката ми – можеш да ме търсиш по всяко време!
Подчерта мобилния си телефон, поприказваха малко- а дядо Ангел му каза:
- Орханче, като идваш към нашия край, отбий се на село. Ще седнем под асмата и по една ракия със салата ще пием. Бабата знаеш ли ,как ще се зарадва?
Орхан не каза нищо, усмихна се само приятелски, тупна го по рамото и попита:
- Дядо Ангеле, искаш ли да те закара шофьора ми до гарата?
.- А, не моето момче. Гледайте си нещата! Със здраве!
Разделиха се. Дядо Ангел отиде до гарата отново пеша, умори се, купи си билет за обратно, натежаха му клепачите и главата взе да го боли. Може кръвното малко да съм вдигнал, но Светльо и Орханчето са истински мъже.- мислеше си възрастният мъж.- някога и аз исках моята баба да ми роди такива синове, ама и от щерките съм доволен......след някой друг час се качи на нощния влак, мисли, взира се в тъмнината, а по едно време заспа........събуди го кондукторът:
- Дядо, ставай – стигнахме твоята гара, ти да не си за морето?Ха-ха-ха!
Бай Ангел скочи, слезе от влака, а тренът след него потегли. До първия влак, пътнически за село имаше още 2 часа, а на него не му се стоеше. Сърцето му лудо биеше и искаше да сподели радостта си за срещите в града и София. Тръгна пеша в хладната утрин сам по шосето. Спираше се, поемаше въздух, но вървеше. По едно време в гората преди селото, по шосето – вече се развиделяваше, когато започнаха да го застигат багери.......бай Ангел се развълнува още повече- на село отиват да копаят водопровода...- помисли си той. Махна на единия, а шофьорът му отвори прозореца и провикна : За селото сме!
Бай Ангел се стегна, ускори вървежа и усмихна. Ей тези как само си удържаха на думата- и Светльо и Орханчето са хора на място, бях убеден- спасиха селото.....някой ще каже, че аз съм бил спасителят.....едва ли- те са тези, които ще доведат водата, а аз, Господ да ми даде още някоя друга година живот, няма да спра да действам, защото делата са най-добрите думи, а истинските мъже само по ръкостискането и сърцатостта им можеш ги позна........................