автор: katbalu

В парка, рано сутринта
пойно птиченце запя:
„Иде есен! Иде есен!
Време е за път нелесен!
Мили братя и сестрички,
стягайте багажа всички.
Трябва да летим на юг,
заедно – един до друг!
Щъркелът е капитан
знае пътя, бил е там
Всеки който е готов
влиза в списъка му нов.“
Врабчо малък чу това!
Скокна в сухата трева
и изцвърка от сърце:
„Аз съм прелетно врабче!
Време е за нов живот -
ще отсрамя моя род!
Стига гонил съм мухи,
стига просил съм трохи,
стига съм се крил в снега,
стига мръзнал съм в студа!“
Седна врабчо да закусва
Витамини, мюсли - хрусна
Носи щанги, дига гири
даже на фризьор отиде
боядиса си перцата,
с цветовете на дъгата.
После - весело захвърка,
там- към групата на щърка,
та да му дадат билет -
в полет да е най-отпред.
Нареди се на опашка
зад една стърчиопашка.
Лястовичка изшептя -
„Странно птиче е това“
Лебед бял извърна врат -
„Кой е този пъстър брат?!“
Керкенез- закеркенечи -
„Май мутанти люпят вече“,
Пъдпъдък му завидя -
„Имаш шарени перца!“
Кукувицата закука:
„Май детенце имам тука!
Малко пиле- я кукни,
мама бързо целуни!“
Чу я старата авлига.
Кресна: „ Тихо! Стига, стига.
Дайте му най -после ред!
Чака дълго за билет.“
Ето – врабчо спря до щърка,
с тъничко гласче изцвърка:
„ Искам с теб да съм напред!
Бърз съм като самолет!“
Щърк намести очила,
с тънка човка се засмя.
Каза му: „Кажи, момче,
кой си?! Да не си врабче!“
-„Аз ли?! Нееее! Не съм врабец
Дядо ми знам бе скорец,
мама беше чапла стройна,
тате беше птица пойна.“
Щърко още по- широко
се усмихна!:“ Ех, готово!
Давам ти най- пръв билет,
с мене ще летиш отпред.
Аз ще съм ти навигатор,
ти ще бъдеш оператор.
Щом си толкова напето,
поведи ни над морето.“
Литна този строен ред
като пистов самолет
А отпред велик пилот
дава газ, набира ход.
Дава, газ, върти крила
пъне мишци, раз и два...
Пет минути, още три,
Ей- морето се откри...
Сви се врабчово сърце!
Взе да пада! Накъде!!
Силиците му ги няма!
Пада и лети над яма...
Цопна врабчо във водата
зацамбука със крачката!
Във морето той изпра
свойте шарени перца.
Но, дори не се задави,
щърка бързо го избави!
С човка мокро, слабо, малко
взе той птиченцето жалко.
На брега се спусна меко,
сложи го в тревата леко
и му каза „На лъжата
къси са дори крилата“