автор: ringo

По "Остаряваме бавно..." от Н. Йорданов

* * *

Посвещавам на нашите майки и бащи, баби и дядовци, които не заслужават днешната си тъжна участ.
* * *

Оскотяваме бавно, неусетно почти...
Много видимо аз, по-невидимо ти.

Уж съм здрава порода, но и мен ме гнети
безнадеждност, умора...Зная - страдаш и ти!

Изгърбавена вече и от труд, и печал
пак до мене ти креташ във житейската кал.

Все по-често се вглеждам в твойте тъжни очи...
Искаш нещо да кажеш?...Знам какво е...Мълчи...

Утре сутрин по навик ще се вдигнем в зори -
ококорени, мрачни и сърдити дори.

И ще чакаме мълком да запеят петли,
ти попарка ще дробиш, аз ще кашлям, нали?...

И по съмнало вече ще куцукам за хляб,
за две кофички мляко - безнадежден и слаб...

Във живота сме двама, от години така,
да не паднем крепим се, все ръка за ръка.

Оскотяваме бавно от живота ни зъл,
ний овце сме невинни, а пък той си е вълк!...

Ти вървиш пак до мене - все във този хомот,
тъй покорна, безмълвна...Опустял и живот!!!...

Оскотяваме бавно...Скришом бършеш очи...
Има време до края...Ти се дръж, не плачи!...