Цял живот споделях,
постелята си и с друга.
А сърцето му, разкъсано
най-малко между три.
Но сърцето туй не пита
и потрепва щом го види,
та макар и натъжено то,
го приема без въпрос.
Днес проклинам таз съдба човешка.
И се питам - до кога ?
Нямам сили вече да прощавам,
а сърцето си не мога да спася.
Не искам вече нищо да знам.
Бягам и се крия да не разбера,
че отново се сваля на друга,
а у дома се връща с цветя.