автор: lycki

Дали ще ме опазиш в паметта си -
това не знам и не гадая,
но някой ден ще ме потърсиш
в сърцето си, там - точно преди края.
Защото дадох ти сърцето
и за нов живот те възродих,
защото дадох ти небето
и в стиховете те обезсмъртих.
А ти разбра какво е обич,
чрез моя полет устремен
и си готов за всеки подвиг,
защото се почувства прероден.
- Ако паметта ми ти изневери,
сърцето мое никога не би.