Ти забрави за мен, но нали
не забрави, че има и още
и че нищо не свършва дори
да завърши етюда ни снощен!
Не забрави за мойте очи
и за онзи безумен отблясък...
Да ти каже опита, че ти
си отвъд часовете от пясък!
Подари ми една синева
и помилвай на нея безкрая...
Ако аз те обичам т а к а,
то защо да обичам не зная?