автор: Milvushina

Изненада! Продължение от Паднала от небето (12)

Сабрина Танкреди протегна напред поднос с шоколадови сладки. Лили си взе една и я опита.
- Превъзходни са, Сабрина! Каква храна ще сервирате на гостите?
- Ще има изобилие от бонбони и сладки! Ще поръчаме също сандвичи и солени хапки със сосове. От фирмата за кетъринг ще дойдат след час и ще ни донесат да пробваме различни видове. Защо не останеш да помогнеш на мен и мама в избора?

- Малко съм заета тази вечер, но щом е за теб, как бих могла да ти откажа, Сабрина. Това няма да бъде обикновено празненство за 16-ти рожден ден*, а цял маскен бал.
- Дължа го на теб. Ти си страхотна приятелка, Лили! Пълна с чудесни идеи.
- Сабрина, мила, за теб - винаги. А реши ли вече кой ще ти бъде кавалер?
- На мен ли?
- Разбира се. Не може всички поканени да са по двойки, а само ти да си сама.
- Наистина, така е. Ами… не съм мислила. Кого да поканя, Лили?
- Какво ще кажеш за Кевин? Ти го харесваш, нали?
Пълничките бузи на Сабрина се покриха с гъста руменина.

- Кевин ли? Аз… ами… да, но той със сигурност вече има уговорка с друга!
- Сабрина! Та ти си рожденичка! Това е твоят специален ден, ти си по-важна от всички останали взети заедно. Ако не приеме, значи не те уважава и няма място на твоя бал.

- Права си, Лили! Както винаги си напълно права. Ще поканя Кевин. Благодаря ти. Какво щях да правя без теб…!

Сабрина възторжено протегна ръце, а Лили чинно я прегърна. Тъничките й усти се извиха в лека усмивка.
- Уверявам те, че за мен е истинско удоволствие, мила.

------------

Както всеки четвъртък след часовете, Сами откри Кейра в библиотеката на училището. Тя седеше на маса до прозореца, но по неподвижната химикалка в ръката й отдалече си личеше, че само се преструва на вглъбена в домашното си.

- Хей, Кейра! – каза й Сами и се настани до нея. Тя му махна вяло. – Защо си така омърлушена?
- Нищо ми няма. Алгебрата е гадна.
- Алгебра, друг път. Усмихни се! Имаш ли вече костюм за празненството на Сабрина?
- Няма да ходя.
- Как така няма да ходиш? – намръщи се Сами.
- Ей така. Сабрина поканила Кевин за кавалер и той не можел да й откаже. Каза ми го преди час.

Самюел я зяпна с широко отворени очи. Не можеше да повярва на късмета си.
- Наистина ли? В такъв случай, ако си сама… искам да кажа… а не искаш ли… не искаш ли да дойдеш с мен? Не мога да танцувам, но се упражнявам всяка вечер – бързо я увери той.
- Каниш ли ме?
Сами си представи как неговата Лукса стои зад рамото му и му кима окуражително.
- Да, Кейра. Каня те. Ще се радвам да отидем заедно.
Червенокосото момиче се усмихна много широко.
- Аз също ще се радвам.

------------

В тяхното малко градче нямаше къде да се намери костюм за вече пораснало момче, затова в неделя, шест дни преди Хелоуин, Лукса, Сами и майка му отидоха в Колорадо Спрингс. Мисти ги заведе в един голям магазин в центъра, за който знаеше още от дете. Вътре беше пълно с празнична украса, конфети, цветни спрейове и шарени перуки, а заради наближаващия празник на Вси Светии бяха отделил цяло крило с костюми за деца и възрастни.

- Лу, само виж това! – посочи Сами още с влизането си. Сочеше към двуметров костюм на мечка.
- Наистина ли вие хората носите такива неща?
- Щом се продават. Ето, погледни, има си етикет с цената.

Двамата много се забавляваха да разглеждат стоките в пълния с хора магазин. Накрая Сами отдели няколко костюма, които искаше да пробва и помоли ангелчето да го почака отвън. Докато Мисти се прехласваше по деликатната дантела на рокля достойна за принцеса, Лукса насочи вниманието си към другия край на помещението. Докато оглеждаше закачените маскарадни костюми в дъното, тя мярна лице, което й се стори познато. Ангелчето се загърна плътно в наметалото си и тръгна с тихи стъпки към момичето. Веднага си спомни кога я беше виждала преди и къде. Лукса се престори на заинтригувана от костюма на вещица в края на реда, но целта й беше да се приближи колкото се може повече до момичето. Внезапно то се обърна назад и двете се сблъскаха.

- О, съжалявам, извинете – помърмори Лукса и веднага се отдалечи. Контактът между тях бе продължил само миг, но това й стигаше. Замислена над случилото се, тя се върна при пробните, където Сами още си избираше костюм.

- Хареса ли нещо? – попита го тя.
Сами отвори вратата и излезе облечен в черно трико с бели кости като скелет. Ангелчето и Мисти поклатиха отрицателно глави. Той се скри и се появи пак след минута.

- А този?
Вече беше облечен с черен плащ и шапка. Пластмасов меч висеше от колана му, но най-впечатляваща от всички беше черната маска от плат, която покриваше лицето му.

- Готови ли се сте за маскирания отмъстител Зоро? – каза театрално Сами. Мисти се засмя.
- Мисля, че много ти отива.
- Ще го вземем ли, мамо?
- Разбира се. Съблечи го и ще отидем да го платим.

По пътя към касите ангелчето се оглеждаше предпазливо, но и дума не обели пред приятеля си за момичето, което бе видяла, докато той пробваше костюми. Сами забеляза, че Лукса е угрижена и се канеше да я попита какво я тревожи, когато Мисти ги прекъсна:
- Само вижте това!

В ръцете си държеше чифт крила. Бяха целите покрити с бели гъши пера, а към тялото се закрепваха с помощта на ремък и тиранти.
- Хубави са! – каза Сами и прокара пръсти през тях.
- Моите са по-хубави – наду се Лукса.
- Така е – засмя се Мисти и върна крилата обратно на рафта.

- Почакай! Всъщност мисля, че много ще ми отиват. Ако ги нося, аз и Сами можем да обиколим съседските къщи за бонбони.
- Голям съм вече за това – възрази Сами. – Тази зима ще навърша 15.
- Заради мен! Кой ще откаже бонбонче на едно сладко ангелче и нейния защитник. – Лукса кокетно запърха с мигли.
Сами и майка му се спогледаха. Тя кимна.

- Добре. Защо не? Ако някое по-голямо дете почука и на нашата врата облечено в хубав костюм, ще му дам бонбон. Крилата не са скъпи. Можем да ги купим, а вкъщи ще решим какво ще правим с тях.

- Благодаря ти, Мисти! Много ти благодаря!
С крилата в ръце Лукса последва Сами и Мисти към касите и отново потъна в размисъл.

------------

Сами и Лукса очакваха Хелоиун с голямо нетърпение. Всяка вечер след училище се упражняваха да танцуват. Благодарение на ентусиазма и търпението на ангелчето за две седмици Сами успя да усвои основните стъпки от самоучителя. Още му липсваше самочувствие, но Лукса настоя да й обещае, че ще покани Кейра на поне един танц.

В събота сутринта Сами се събуди с радостно очакване. Щом стана, веднага потърси Лукса. Намери я пред огледалото в стаята й – закрепваше за гърдите си изкуствените крила, които бяха купили в Колорадо Спрингс.

- На Хелоуин всички се преобличат като нещо, което не са – засмя се той като я видя.
- Аз също! Днес ще се преструвам, че съм момиче – отговори му тя.
- Трябва да е нещо страшно, като дух, гоблин или вещица.
- Сами – каза му Лукса сериозно – понякога вие хората сте най-страшни.
- Така е, Лу, права си. Впрочем новите крила ти стоят много добре.
- Не са като истински.
- И не бива да бъдат. Днес всички трябва да вярват, че се преструваш, че си ангел.

Сами използва сутринта, за да довърши домашните си, а следобед се обади по телефона на Кейра, за да потвърди, че ще я вземе от дома й точно в шест без десет. После двамата щяха да отидат пеша до дома на Сабрина, който се намираше само на две пресечки на север от там. След като издялаха два фенера от тиква, Лукса обяви, че е готова да си сложи крилата и ореола с гъши пух и да обикаля съседските къщи за бонбони. Сами се опита да я убеди, че е още рано и трябва да изчакат поне докато започне да се смрачава, но тя не искаше и да чуе. Разбрал, че не може да излезе на глава с нетърпеливото ангелче, той също облече костюма на Зоро.

- Много да внимаваш – каза й той строго докато затваряше входната врата. – Днес си момиче, а не ангел, нали така? Ако съседите се поинтересуват откъде си, ще им кажем, че си отраснала в Гърция и че празнуваш Вси Светии в Америка за първи път. А ако пък те попитат на колко години си, отговори, че си на 13, нищо че вече изглеждаме на една възраст. В никакъв случай не споменавай Едем и Дървото на живота!

Само минута по-късно двамата застанаха пред прага на дома на госпожа Ръсел и натиснаха звънеца. Съседката първо надникна през прозореца, а после отвори вратата. Преди Сами да успее да каже “добър ден”, Лукса се ухили широко и каза с детско въодушевление:
- Пакост или сладост! – и протегна напред малката си кошничка.

Госпожа Ръсел плесна с ръце и прихна да се смее.
- За любезни млади ангели винаги се намират по някой бонбон – каза жената и бръкна в джоба на домашната си престилка. Извади цяла шепа карамелени бонбони и ги сложи в кошничката на Лукса пред смаяния поглед на Сами.
- Благодарим, много благодарим! – Лукса се поклони елегантно като придворна дама, а съседката отново се засмя.
- Благодарим, госпожо Ръсел. Хубава вечер – каза Сами. Ангелчето енергично махна за довиждане и го последва на улицата.

Съвсем същото се повтори в следващите няколко къщи. Очаровани от прелестното момиченце с широка усмивка и бели крилца, съседите не пестяха бонбоните и кошничката на Лукса бързо се напълни.
- Мисля, че ни стига толкова за днес – каза Сами, чиито страхове не се бяха осъществили. – Браво на теб, справи се чудесно.

Когато се прибраха, тя свали изкуствените крила си и ги остави в спалнята си. Наближаваше пет часа, а празненството на Сабрина Танкреди започваше в шест. Необичайно развълнувана, Лукса почука на вратата на приятеля си и без да дочака отговор влезе в стаята. Той съсредоточено упражняваше стъпките на танца, но веднага спря, щом я видя.

- Ще те оставя да се приготвиш – каза тя, но не помръдна от мястото си.
- Какво има? Хмммм. За ласки ли си зажадняло, ангелче? – закачливо я попита Сами.
- Винаги! Но ще закъснееш.
- Няма. Мама ще се прибере след половин час и ще ме закара с колата. Освен това за теб време винаги ще намеря. Ела, ела тук.

Сами седна на края на леглото и потупа мястото до себе си. Лукса послушно се намести до него и сложи главичка в скута му. Протегна едното си крилце така, че да бъде галено от вътрешната му страна. То блестеше на светлината на лампата във всички цветове на дъгата, сякаш беше покрито с милиони малки диаманти. Омаян от гледката, Сами бавно прокара пръсти през него.

- Хареса ли ти да си момиче? – попита той. Тя кимна, а той добави още по-тихо. – Щеше да е хубаво, ако наистина беше момиче.
- Да, Сами. Щеше. Домът ми липсва, но аз съм щастлива тук с теб.

Сами я погали там, където крилото й се съединяваше с гърба. Изненада се колко необикновено меко и същевременно мощно му се стори то. Внезапно го осени мисъл, която за миг направо го парализира.

- Лу, трябва да те питам нещо – каза той едва. – Можеш ли да летиш?
Ангелчето обърна глава към него и го погледна право в очите, но не отговори.

- Трябва да ми кажеш! – настоя той. - Можеш ли да летиш?
- Не – отговори тя накрая и направи някакъв жест с пръсти. По начина, по който въздухът около тях сякаш натежа, Сами разбра, че Лукса се кълне, че казва истината.

“Все още не мога,” чу той гласа й в главата си. “Но с всяка изминала седмица ставам все по-силна.” “Кога?” помисли си той. “Не знам. Времето за мен е нещо относително, но съм убедена, че ако се упражнявах усилено както в началото, щеше да е по-скоро.”

Сами я притегли към себе си и я целуна по челото. Не каза нищо; думите бяха излишни. Мълчаха прегърнати заедно докато навън се смрачаваше. Сякаш само миг по-късно чуха Мисти да паркира зад къщата.

- Не ми се ходи на празненството – прошепна Сами. – Искам да остана тук. Всеки миг прекаран с теб ми е по-ценен от всичко на света.
- Не! – отсече ангелчето. – Ти си купи костюм и се научи да танцуваш. Освен това много ще огорчиш приятелката си, която вече те чака. Ще отидем тримата с колата, ти ще слезеш и ще отидеш да се забавляваш, а ние с майка ти ще се приберем заедно вкъщи и утре ще ми разкажеш всичко с подробности. Съгласен?
- Добре. Съгласен.

Десет минути по-късно те вече бяха на път към дома на Кейра. Мисти спря недалеч от къщата, а Сами, преоблечен в черно като Зоро с маска, шапка и плащ и с букет в ръце слезе от колата. Ангелчето и майка му го целунаха по бузите и му пожелаха приятно прекарване. Той им махна, пое дълбоко въздух и влезе в двора на семейство Кинг.

В трескаво очакване и със сърце, което биеше учестено, Самюел позвъни на вратата точно в шест без десет. Отвори му бащата на Кейра.
- Добър вечер! – поздрави го Сами. – Дошъл съм за Кейра.
- Тя не е у дома, синко. Едно момче дойде преди час и дъщеря ми тръгна с него.

Сякаш огромен, невидим чук удари Сами по главата. Стъписан, той онемя. Стоеше на прага с букета за рожденичката в ръце и не знаеше какво да каже.

- Съжалявам, синко – каза със съчувствие господин Кинг. – Не очаквах Кейра да отиде толкова рано, но щом не се е върнала у дома, вероятно направо е отишла на празненството. Защо не я потърсиш там?
- Да, разбира се – каза Сами. В гърлото му бе заседнала буца. – Благодаря ви. Приятна вечер.

Бащата затвори вратата, а Сами излезе на улицата. В очите му напираха сълзи. Какво се беше объркало? Та нали само преди няколко часа бе позвънил на Кейра, а тя го бе уверила, че с нетърпение чака да отидат заедно?

Сами тръгна безцелно по улиците. Вглъбен в мислите си, той се блъсна в две малки момченца, облечени като призраци. Промърмори нещо под носа си и продължи. Най-добре беше да се върне у дома и да остави зад гърба си унижението и обидата, която Кейра му беше нанесла. Защо беше толкова глупав да й повярва, че е различна от празноглавите момичета, с които дружеше? На думи всички изглеждаха честни и почтени, но по делата личеше лъжата.

Сами мина покрай кофа за боклук и се приготви да хвърли ненужния букет. В съзнанието си, обаче, той видя образа на ангелчето, което укорително клатеше глава. Да, каза си той, Лукса отново е напълно права! Не, нямаше да подвие опашка като ранено пале и да се прибере при мама. Нямаше да постъпи така, както очакваха от него. Вече беше друг човек, по-отговорен и по-смел. Щеше да намери Кейра на празненството и да я накара да му се извини. Чак след това можеше да си тръгне.

Огорчен, но изпълнен с решителност, Самюел пое към дома на Сабрина Танкреди.


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!

------------

* В Щатите по традиция 16-тия рожден ден на момичетата (Sweet 16) по традиция се отпразнува с особена тържественост. Често родителите организират голямо и шумно празненство за дъщерите си.

П.П. ЗАКОНЪТ НА ХЕОПС: всяка задача отнема повече време, усилия и пари, отколкото сте планирали - закон на Хеопс, който го научил по трудния начин.

Ето заради това обещах да публикувам чак на Хелоуин, но тъй като тази част става по-дълга, отколкото си мислех, реших да я разделя на две. Следващата наистина ще е след около седмица. :)