И любовта се уморява...
Като човек, изкачващ се нагоре.
И огънят жарава става,
преди да избуи отново.
И гълъбите се разделят,
преди да пърхат из листата.
И облаците постепенно
събират бурята в душата.
Не ме поглеждай скришом, мила.
Поспираме за отдих кратък.
Като в оазиса камила,
преди да продължи нататък.
И любовта се уморява...
Като човек, изкачващ се нагоре.
Така смъртта почивка дава,
преди да закоси наново.