автор: Rodenavlotos

То тече между нас
по ръба на среднощната маса-
сънен негърски джаз,
черна, сладка и тежка меласа.

Обладана от дявола,
как се казваш не искам да знам.
Имената забравили,
днес съм Ева, ти просто Адам.

Гръм да тресне от Рая,
то от него е даже по-старо.
Но и Господ не знае
механизма на тази отвара.

Преди целия свят,
преди даже доброто и злото,
то разтворило цвят
и се пръкнал от него Животът.