автор: Albatros

И – понеже сънувах, че юли
ще пристигне при тебе с цветя,
днес ти купих букетче зюмбюли –
и към София с влака летя!

Що народ тоя трен натовари! –
но – додето написах ти стих,
триста спирки и петстотин гари
аз към тебе проспах – и пропих.

Носих томчето с Димчови вопли,
но от него го удрям на плач.
Взех и тиквени семки – да чоплим,
ако идем да гледаме мач.

Със кондуктора пушихме „Кемъл”
в двете нули – за краткост „WC”.
А в купето обсъдихме Кремъл,
сетне Боко – и вицето Це.

После – нейде след Стара Загора
панталона си мацнах със грес.
И за теб си мечтах в коридора,
стиснал листчето с твоя адрес.

Все по спирки, по гари и влаци –
вечна жертва на туй БДЖ,
дай ми, моля те, някакви знаци,
че си падаш все тъй по мъже!

Ще те милна в несвяст на перона –
и с таксито ще те отвлека.
Сетне цяла нощ с теб панталона
ще перем с „Ариел” на ръка.