Саб-ба, Сабба-аа! Стъпки в залеза...
Ритмичност! Сенки. Нестинари. Жар...
Отпива гроздов сок олтарът-
пресъхнал устни, прежаднял за дар...
Вакханки вият гръд в лозниците,
в бедрата - нежни облаци пълзят...
Хитони лен се свличат от обичане...
зачевет богове- ще ги родят...
Великата Богиня Майка стене
под танците на пеещи нозе...
Рубинена амброзия се лее,
упойващо се вие и тече...
И тъпан бие. .. бие...бие...
Луната сърп източва и гребе...
Загрей играе в лозовото виме,
по устни на момиче и момче...
Огньове светят! Толкова огньове...
Цикади порят тъмното небе
и змейове от пещерни утроби
разтърсват упоени гърбове...
Блестят копита- Тракия запява...
И чинари набират бавно мощ...
На Перперек - перпера заблестява...
и златна есен ражда огнен плод.