автор: Milvushina

итал. - една глава, един грях

Забелязали ли сте, че чувството за естетика у човека е обратнопропорционално на умората му? Точно над това разсъждавах докато висях на проклетата опашка пред Приорията. Уверявам ви, че когато краката ви са нещастни, изтерзани от продължително ходене и ви болят въпреки удобните обувки, и най-красивата гледка няма да ви стори възхитителна.

Не се смущавайте, ако името Габриеле Данунцио не ви говори нищо. Той е прочут италиански поет, публицист и декадент от времето на Първата световна война, но и аз за него чух за първи път едва когато се намерих пред портите на Il Vittoriale - знаменитото му имение на езерото Гарда. И така, след цял час на опашката, кисела от дългото чакане и готова да припадна от умора, влязох в къщата на Данунцио. Защо я наричат Приория става ясно на всеки посетител, дори да не говори италиански: вътре е наблъскана с всевъзможни с предмети на кича и изкуството, повечето от тях религиозни. Малко разбрах и малко детайли запомних от къщата, защото не можеше да се снима вътре, но едно ми направи много силно впечатление. В една от стаите в края се намираше статуя в цял ръст на Света Сесилия, която беше вперила поглед в изящната драперия над вратата. На нея пишеше: “Cinque le dita, cinque le peccata”.

На италиански означава “пет пръста, пет гряха”. От седемте смъртни гряха Данунцио изключва похот и алчност. Това го научих от аудио пътеводителя, който се сетиха да ми дадат чак след края на обиколката. “Габриеле, друже,” помислих си аз с насмешка. “Колко находчиво да изключиш именно онези грехове, които са присъщи на конте-декадент като теб.”

Опънах изтормозените си крака на пейката в градината и се загледах в спокойните води на езерото Гарда. Защо той изключва два, защо аз да не ги изключа всичките? Не са грехове тези седемте, казах си, а напротив: човечеството дължи просперитета си на тях. Нима не е така? Похотта ни е дадена от Бога, та да имаме мотив и желание да се размножаваме. Няма ли похот, няма и бебета. Не друго, а леността ни подтиква към техническия прогрес. Кой щеше да създаде комбайн, ако не ми мързеше да жънем със на полето? Алчност. Той пък ако не е в основата на нашия любим, благословен от политици и Холивуд капитализъм. Ако хората не мечтаеха да повече пари, за по-добра кариера, щеше ли някой да инвестира в образование, в собствен бизнес? А нека скромността краси хората без други качества, които да ги правят горди.

Зяпах гладно наровете в градината и разсъждавах. Виновна съм, виновна съм и грешна! Ако не познавах похотта, нямаше и да знам колко прекрасно е да целуваш и прегръщаш любимия. Няма нищо по-блажено от парченце шоколад, което бавно се разтапя на езика ми. Глезя се и рядко ставам преди 10 в неделя. Много се гордея и ми е гот, когато хората четат творбите ми и ме хвалят. И кълна се, страшна радост пада като видя на фиша си за заплатата и сто лева коледен бонус. Виновна съм, виновна и грешна, но истината е, че просто се наслаждавам на живота.

Не твърдя, че не виждам клопки в седемте набедени за смъртни грехове. Няма как да не се сетя за една чернокожа жена, за която даваха по Дискавъри преди известно време. Тежеше повече от 220 килограма. Беше толкова тежка, че не само не можеше да се грижи за петте си деца, а и вече не можеше да става от леглото. Ето го къде води лакомията, сякаш казваха сценаристите. А аз си казах друго. Къде е отишла гордостта на тези жена? Какво си казва, когато се погледне в огледалото? Къде е алчността й, щом едва преживява с парите, които й дават да преживява дъщерите й? Къде е техният гняв, щом им позволяват това?

Ето в това е грешката, казах си, докато лениво разтривах смазаните си от ходене крака. Думите използвани в Библията за грях са hamartia (гръцки) и chattath (иврит). И двете в буквален превод означават едно и също: да пропуснеш целта или по-скоро да улучиш грешната цел. Греховете са като солта – в малки количества дават вкус на живота, а в големи – го отравят. Поривите за храна, почивка и признание могат да доведат до най-доброто или до най-лошото. Всичко, обаче, се свежда до едно: дали служат на мен или аз служа на тях?

Прекаленият светец и Богу не е драг. Не делото е погрешно, а мярката, или по-скоро нейната мярка. Няма нищо по-фатално от това да прекалиш.

Una testa, un peccato.