автор: Lorena

Някой хлопна резето под носа ми.
И заваля сняг. Валя две недели.
Черни врани кацат по жиците-
пророкуват сляпа неделя.
А аз я дочаках. Потънала във сълзи,
омърлушена, с триста стъпки зад другите
в любовта. Уморена от чувства, безчувствена,
но богата със стихове.
Подарих му сърце- кошер от рими.
И потече меда му по тъмната кожа.
Всяка дума лепне, нагарча, горчи ми,
а пък казват- любовта била сладка.
Той донесе вода от триста кладенеца,
да изчисти душата ми.
После остана сърцето ми-
стихотворение, което той дълго чете
и открадна за себе си.