автор: DimitarG

Арменецът си взе посудата,
                                   прислугата,
                                           рецептите на леля си.
Отнесе даже миризмата на заешка яхния с чесън,
на табули, булгур пилаф, на курабийки,
на мъжки разговори във мъглата на мастиката.
Като дете оплезен
гледам през витрината, броя столовете и белите петна,
където бяха снимки на танцьорки, чиито танци още са по масите.

„По време на война е лесно!” – отсичаше арменецът – „Тогава
и грозната жена е кауза. За да остане род, ако загинеш.
А после е жалон, все по-прозрачен, да се прибираш.
И да псуваш по мира си.
Какво като живеем в мир?” - Отпиваше -
„Животът все така си тръгва щом му скимне.
Не искам да ме помнят внуци, баба ми
родила мама, а не можеше да пише.
Желая хубави жени!” -
И ме посочваше –
„ И, ти, да драснеш някой стих на некролога ми.
Анюта да ме погребе!”-
И я пошляпваше.- „Аз някой ден
ще съм разведен, бога ми! Ще си я прибера!” –
И се разплакваше.
Посред кипежа на желязната му логика
любовницата близваше със ханша си
навирените ни нарочно лакти и всички мразехме войната.
И жените си.

„Каква сърна е само тази Ани!” – мислехме.
Гръдта й стигаше до края на представата…
Като маймуни се кривяхме. Да ни кимне,
но вън от кръчмата пак ставахме невидими.
Там в тясното пространство на мечтите й, почти във вакуум,
като във подводница, се разразяваха трагедии.
И празници.
Но все със него и магията в лъжите му.
Арменецът бе знаменит човек.И мъж.
„Мъжът е златното сечение на плявата,
която всеки път изгарят. Да не никне.”
Това дочул от баба си за някой си.
После събрал рецепти от роднини.
И храброст. Да пресели тук мечтите си.

Арменецът отиде другаде,
макар да знае по-добре от всички,поуката за нов бардак
и стари шантонерки.
Арменецът си взе присъдата
и като в Соломоновия храм остави стълби от кипарис.
/Евреите и тук ги изпревариха/
Сега дочувам как отзад, през кухнята,
някаква вода шурти разголена.
Стопанинът си взе летоброенето
и празни локви пишат спуканите кранове.

Арменецът не ми остави други пътища,
освен
да вдишам болката, да я издишам. Като при раждане,
но не сега,
             сега е топла.
Мога да я пипна.

И да не пия с малките излъскани мъже,
приели самките със половината им чувства,
да стъпвам смело в тази част на градовете,
погълнали и моите жени,
и самочувствие?