автор: petar82

Сега , далеч ли съм от истината
Кой да питам?
Безсилен
И в това отново
Без истина
Единствено със грешно знаене незнаещо
Единствено със вопъл късен, закъснял
Единствено с незнание
Единствено с нищо
Единствено с обвинения
Сега опитвам отново да застана пред доброто
И почвам пак да го окалвам с представи
Как ли и то се чуди на идеите ми.

Измислих си го –
С страдащия си разсъдък
Измислих си и че го няма тук
Всичко си измислих
Вън от живота

Навън е ад и рай
С достойни хора
Срещащи смъртта
Живота

А тук съм аз и моите халщцинации

И ето още мога да мечтая
Мечтая той реалния
Отвъд всяка моя произведена представа
Отвъд теория пъчеща се до смъртта
Отвъд възторг от гениална мъдрост скриваща реалността
Отвъд безмилостния мазохизъм облечен в какво ли не
Отвъд каквото и да е
Отдавна грешно
Отвъд все по-задълбаващото само делие

Отвъд ‘там’
Отвъд каквото и да е от мен, от тук.
Отвъд ‘си ти’, отвъд ‘е той’

Отвъд насладата от себе си.

След толкова отвъд
Какво остава?
Слепота
Родил се сляп.

„Пази боже сляпо да прогледа”
Отвъд самоомразата

Какво остава?

Сляп човек
А отвъд него?

Слънце

Не, слънце има,
Но отвъд
За слепия
И за бичуващия се.

И за глухия
И за ходещия в нощта
И за умрелия
- и за бъркащия тъмно и светло

Каква прекрасна светлина, а тя , истинската никога не го е просветявала.
Но той обича и се наслаждава на своята идея за Щастието или за Съда
Или за истинския му Приятел, без да го е познал и по този начин
Продължава и слепия остава сляп
А светлината наблюдава и чака.
Отвъд тази представа
Е реалния човешки живот.
И може би този който е отвъд
Незабележимо дарява истината
На тези които не го търсят
С себе си.

Нови представи,
За да ни отдалечат още от невинността
За да напълнят главите ни с още грешни идеи за слънце.

Нови опити да възвеличим разума
А Истински новото
Кой не страда от амбиции да се надява че ще го познае
Чрез себе си.

Неговото име, как да го наречем ние?
За това е необходимо чисто сърце – за да чуем какъв е Той
Ето, всичко от тук е лъжа.
От тук можем само да наречем себе си
Но и това не е ли гордо
Не знае ли той по- добре ка се наричаме

Слепи ли сме?
Нищичко от тук не можем да кажем.

Само виждаме че около нас хора боледуват ли или умират ли
Какво виждаме? Само през себе си...
Виждаме само своята слепота.
Която прилича на зрение
И затова е толкова трудно лечима.
И затова всяко ново мнение, всяко ново име, което си слагаме, без него
Заглушава името, което той иска да ни даде
И ето пак сложихме и на него име.
И всичко е красиво
Докато не ни сложи реалността име
Различно от това което ние искаме да си сложим
Различно и от истинското ни име,
Подобно на неговото, които не познаваме.