дните ни си минаха
по него...
не помня всяка експлозия
на любовта ни,
но едно помня–
онази невежест
в очите,
с която се оставяхме
на внезапната свежест
от сладката смърт
след всяка експлозия...
оставяхме се,
въпреки сапьорските си
умения...
(на МИСИ)