автор: rudin

Арлекино бе моя приятел,
с дълъг нос, в този смешен типаж
и играеше куклен театър
за децата във роля на паж.

И тогава от малката сцена
той съзря в първи ред любовта.
Бе за обич красива родена
и вживяна в пиесата тя.

Арлекино кумир бе за нея
с това дървено, тъжно лице.
Тя за него бе приказна Фея
с добродушно, наивно сърце.

Често хвърляше погледи бегло
онемяла в салона стаен
и искрици протичаха щедро
между тях в този паметен ден.

Те попаднаха право в сърцето
и телцето му пламна за миг!
Изгоря... В суматохите сетни
тя разбра, че не е ловък трик.

Любовта... Тя прегради събаря
и стените бетонни руши.
Тръгва с нас от последната гара
и се вмества във наште души.

И ни води по пътища бели,
и светът става мил и красив,
и през всичките дни и недели
Арлекино е примера жив.