..Защото някога сме били с теб едни
и няма повече да бъдем същите -
разбиваме с усмивките си дни,
съвсем бездомни,
връщаме се вкъщи.
Вечеряме с поредното кафе.
Запалваме поредната цигара.
Делим последния си хляб на две,
мечтаейки за супа
и китара...
А вън... А вън е чудна вечерта.
Небето се целува със звездите
и хиляди несбъднати неща
се сбъдват под дърветата
на скрито...
А вън, а вън е нежна вечерта!
Светът се е разлял в море безбрежност
и в сълзите ни хиляди неща
се сбъдват,
омагьосани от нежност.