автор: midnight_witch

Под маската на безупречният ми цинизъм,
се крие един отчаян романтик. А точно той е забъркан с две кубчета сантимент, три четири песни влезли в графата класика и една кофичка кисело мляко.
Не ми пиши послания, изчела съм хиляди такива и всяко от тях е свършило на боклука. Не ме замервай с Крис Де Бърг, 17 годишната у мен си е сложила жълтите латексови ръкавици и мие плочките в банята. Не ми предлагай коктейли, от подсладителите ми се драйфа и всъщност, ароматите на кокос, ванилия и манго са поносими само в шампоаните и в прането ми.

Не ми прави комплименти, станали са ми навик. Не ми казвай, коя съм, това отдавна го знам. Не ми купувай цветя, мъртви са. Най- стойностното цвете, което получих беше от станиол преди 25 години.

Не ми показвай изгреви, залези, плюшени мечки и динозаври на сърца. Тия работи, аз съм ги нарисувала. Не ми поднасяй панираното си сърце върху канапе от рози и дъжд от смокини. Преяждала съм и повръщала хиляди пъти, а душата ми е мокра до нивото на река Дунав. В сантиметри.

Не ми рисувай камина, всеки ден й чистя пепелта и й нося дървата. Не ми пробутвай чашата си с вино, имам алергия към танин. Не ми постилай чаршафи от сатен, неустойчиви са и непрактични са, а съм свикнала да ме пързалят.

Не ме дръж като скъпоценност, знаеш ли колко тухли четворки мога да пренеса? Не наричай звезди с името ми, не ми поръчвай луна над Венеция, не ме превземай с френско божоле.

Не ми рисувай светлото бъдеще, не ми пробутвай сценарии, не ме вкарвай във филми, не са останали реплики, които да не съм написала и сцени, които не съм снимала.

Романтиката, скъпи мой, не е кратък смс в два през ноща, не е билборд на центъра на града или в сладка кутийка от кадифе. Не в кошница рози, не вана шампанско, нито свещи във спалнята.

Романтиката е отворената врата на душата ти, със табела от скъсан лист от тетрадка и разкривеният ти почерк : Влез и остани!

Романтиката е сирене по шопски, в което не можеш да определиш, къде свършва сиренето и започват яйцата, което си направил и споделяш с мен.

Романтика е тромавата ти прегръдка, когато сме си казали всичко и сме уморили думите със себе си.

Романтика е киселото мляко, което ми купуваш , защото го обичам ...

... и оставете най накрая луната да почива в мир!