автор: silvia

Бунтарството прелива във кръвта ми
И слънце осветява моя път,
И мислите ми странни оригами
От думи и от тонове плетат,
И свели светли сенки над съня ми,
Дърветата възторжено цъфрят.

И аз съм млада. Всички сме тъй млади!
Невинни като топъл майски дъжд...
Избухва смях на блясками каскади –
Внезапно! безпричинно!! изведнъж!!!
...и този свят е пълен с изненади,
които дебнат в дъхавата ръж