Есента стой надвесена,
над главите на минувачите ...
Обесена в очите на палачите и,
тя убива дърветата, приспива цветята
и всяка година ритуално боядисва ...
Обсебена от багрилата си не вижда,
колко изтрива от зеленото,
как помръква и светлото синьо ...
Вятърът и помага, да развява полите си,
завихря ги, на кръпки от листа,
една охра в повече ...
Дори не е достатъчно това,
безостатъчното намаляване на деня.
Нощта става ледена,
на луната и иде да прегърне слънцето,
но не смее да подпали звездните си поли ..
Знае,че щом времето и се увеличава,
се надвесва есен ...