автор: strega

ще си отидем

лятото

и аз

обречени след късната си жътва
след сушата
след сипкавия хлад
на мътните канали под мъглите
ще се обърнат мравките
на дъжд
ще построят тунел
ще го съборят
последната врата ще ми затворят
между пироните
между пръстта и хората
морето ще изгуби своя дъх
под сивите си раковини ще ме смачка
и после… бавно… ще ме съблече…
от всички раздвоения и спомени
от всички подозрения в бездомност
от всички угризения и…
после
с една вълна ще ми завие рамото
и с шепа камъни
с две шепи камъни
с три шепи……
кално е!
такава гола… сигурно ще ме запомниш
такава гола… гарваните ще ми бъдат съдник
калинките след мен ще оцветят
водата
любовта
и бреговете
водата
бреговете
любовта
клиширани понятия за вечност
клиширано усещане за смъртност
тежат в пространството
кроят безпомощност
кънтят…
сред пустия пейзаж на моя остров
забива остри капки есента
в клепачите на лятната ми лудост
набъбват мокри пътищата в джоба
на миг от кръстовидните ми пориви
единственият свят
като въже…
орлите дебне
и предсказва полет
а аз
в едно хартиено небе
нагъвам лястовици
и летя
надолу